После си пускаш Hysteria на Def Leppard... Хайде сега да видим. Ако не знаеш кога е създаден този албум, ще ти бъде адски трудно да разбереш по звука, защото шибаното нещо звучи все едно е създадено вчера или онзи ден.
Огромна част от парчетата, които обичаме в рок музиката са вечни. Някой може ли да повярва, че са минали 30 години от момента, в който Iron Maiden са създали и издали The Trooper, например. Повечето от хитовете на 1983 са изчезнали в тоалетната на времето дълго преди да дойде 2013. Бърз поглед към британския чарт за 1983 показва, че в челните позиции тогава са били песни като Too Shy на Cajagoogoo или Wherever I Lay My Hat (That's My Home) на Paul Young. Някой спомня ли си ги изобщо?
Да, разбира се, по това време Carma Chameleon на Culture Club, Every Breath You Take на The Police, Let's Dance на David Bowie и Billie Jean на Michael Jackson са върховните хитове и трябва да признаем, че въпросните песни са валидни и днес, но всички ги приемат като ретро. Тук идва разликата. Не мисля, че някой смята The Trooper за ретро. Нито Seek And Destroy. Нито Angel Of Death. Това са песни, които за разлика от вече споменатите, все още звучат по големите арени на света, изпълнявани на живо, наред с други, много по-млади песни. Едва ли някой си казва: "Е-е-е-е, това старото парче сега откъде го извадиха, от някоя ретро компилация ли?"
Въпреки безбройните опити през годините рок музиката да бъде дискредитирана, тъпкана, подценявана и избутвана в ъгъла, тя оцеля. Тя оцеля през ню-уейв течението, през диското, през електронната музика и каквото там имаше още. Всичките тези жанрове се изгубиха постепенно или станаха много по-кротки, докато това, което слушаме ние продължава да живее, преражда се, преоткрива се, намира нови вдъхновения и изглежда никак не мисли да умира.
Принципно мога да ти дам и още едно тълкувание защо рок музиката от преди 40 години може да мине за нещо, правено и днес. Вика му се "тъпча на едно място и имам тенденциозно негативно отношение към експериментите в стила" - похват, който в сравнителна степен е твърде характерен за слушащите рок музика.
ОтговорИзтриванеЗа слушащите може би, но за правещите-не. Hysteria ,например, е убийствен експеримент за времето си. Първите години на метъла също са били сериозен експеримент. Както слушащите, така и правещите музика са различни хора с различно мислене.
ОтговорИзтриванеПо принцип не съм съгласен с поставянето под такъв общ знаменател нито на слушащите, нито на правещите. Както и при всичко останало, това е строго индивидуално проявление. Но както и да е. Докато тази музика - била тя копие на нещо, изсвирено преди, ако щете, 120 години, или нещо качествено ново (защото всички знаем, че все още се появяват банди, които са способни да ни изненадат) - кара кръвта ми да кипи или ми отнема контрола върху вратните ми прешлени, тя ще оцелее. Long Live Rock&Roll !!!
ОтговорИзтриванеЕдва ли трябва да отанасяме това явление само към "Рок" музиката, иначе щеше да е само нейно проявление.
ОтговорИзтриванеКласиците от преди 200, 300 и повече години. Аз поне не съм чул за съвременен композитор, за който се говори, че би могъл да се доближи до статута на Моцарт, Бах, Лист, Хайдн, Щраус (всичките братя и техни братовчеди) и т.н. Напротив, голяма част от сегашните музикантите продължават да се учат от тях.
Поп музиката по дефиниция изключва създавенето на нещо страховито и вечно. Тя трябва да е популярна, лесно слушаема, лесно вдъхновена и вдъхновяваща, силно продаваема. И въпреки това има по артисти, които ще бъдат запомнени.
Та мисълта ми е, че всичко е свързано с гениалността или находчивостта.
Има толкова много, хиляди, рок/метъл музиканти, които не познаваме, не са и няма да оставят нищо значимо.
П.С Най-прекрасния пример, който ми идва на ум за гениална песен, която звучи извън времето е "Burn" на DP.
Има нещо вярно, дори отвъд цялата логика “нашата музика е яка, другата е боклук”. Понеже слушам и малко хип-хоп, съм забелязал как там по-старите неща, дори и да са били яки за времето си, звучат направо наивно на фона на новите. Просто колкото и да е як един албум от 80-те или дори 90-те, сегашните са несравнимо по-силни. Там е като надпревара във въоръжаването – всичко ново обезсмисля старото.
ОтговорИзтриванеИ после примерно си пускаш Black Sabbath, които дори 40 години по-късно си звучат адекватно на фона на съвременния метъл...
"Не мисля, че някой смята The Trooper за ретро."
ОтговорИзтриванеВсъщност не беше ли това логиката на ню метъл фенството, а и на мело-метълкор групите през последното десетилетие...? Справка: коментарите под корицата с BMTH в сайта на Про-Рок, където едва ли не се тиражираше, че ако не харесваш групата/снимката/там каквото си спрял в осемдесетте.
Първо, тук говорим за музика, а не за фенове. Второ, никой не те кара да харесваш каквото и да било. Харесването и приемането са две различни неща. Също така, за мен няма никакво противоречие в това да харесваш едновременно BMTH и Maiden. Обратно, хората, които са застопорени в жанрови ограничения, сами си поставят етикети и раздават етикети на другите.
ИзтриванеМузиката не е състезание. Тя не е преимущество на едно или друго поколение. Музикалните предразсъдъци от феновете на един стил музика към феновете на друг за мен са проява на инфантилност.
Разбира се, че няма проблем да харесваш каквото и да е, даже напротив. Мисълта ми е, че в крайна сметка отношението "ново > старо" си го има и в метъл сцената, ако и да не е толкова ясно изразено (все пак стилът си остава доста... пуристки, особено предвид някои от настоящите трендове - традиционното хеви, тежката психеделия и олдскуул дет-а), колкото при електронната или при поп музиката например.
ИзтриванеИма го и другото отношение- "старо > ново". На сцената, сред феновете... всичко е условно, не бих искал да генерализирам. Има стари банди, които канят на турнетата си млади и различни групи, има и такива, които се движат в олдскул пакет. Има от всичко.
ОтговорИзтриванеТук ще нахвърлям накуп няколко неща относно по-горе изказани мнения и позиции. 1. Рокът е несравнимо по-търсещ и експериментиращ стил в сравнение с което и да е друго популярно течение в музиката. Рокът се заиграва, комбинирайки разни свои подстилове. Отделно влиза в експерименти с джаза, класиката, фънка ... 2. Да, за класиката е така, но и там отношението на слушателите е много сериозно, а и музиката има убийствени постижения, много от които са плашещи с осанката си. 3. Никой не е казал, че всичко що е рок е хубаво. Естествено, че е пълно с шлака и преходни продукти, но дори и в класиката е така. Въпросът е, че до нас са достигнали по-стойностните неща.
ОтговорИзтриванеИначе за мен ключето към вечната младост на композиции и албуми, създадени дори преди по-старичките от нас да са били родени се дължи на комбинация от високата музикална стойност на въпросните творби и отношението на слушащите на тази музика спрямо самата музика. Да вземем предвид Thriller на Джако - силен и адекватно звучащ. Феновете на поп музиката обаче му лепват етикета ретро и го оставят в някое затънтено кътче на музикалните си предпочитания.