НАЧИН НА ЖИВОТ

Снощи беше. Хрумна ми и даже ми стана смешно, защото на пръв поглед е малко прекалено, но всъщност няколко минути по-късно осъзнах, че е истина. Музиката е моят начин на живот. Аз съм това, което съм благодарение на любовта си към музиката. Целия си живот дължа на нея и това съвсем не е прекалено. 

Да го карам ли по хронология? Добре. Саундтракът на детството ми е Tokyo Tapes на SCORPIONS, оцелях в гимназията благодарение на фанатичната си зависимост от метъла. по тетрадките ми имаше повече лога на банди отколкото записки от часовете. През следващите 15-16 години музиката се настани в репетиционната, по клубовете, в звукозаписните студиа, където записвахме албумите си. През това време не спирах да колекционирам музика, да обичам все повече музика, да разширявам музикалните си интереси. Благодарение на музиката заобичах английския език и литература дотолкова, че поисках да уча точно това. 

Музиката е причината днес да имам семейство, защото ако не беше тя, никога нямаше да срещна съпругата си. Заради музиката имам приятели. Ако не беше тя, днес нямаше да ги има около мен- от най-старите- от детството чак до тези, с които станахме близки през последните години. Без музиката едва ли щях да водя радио предавания или да пиша в списание. 

Най-странното е, че независимо колко са се променили вкусовете ми, в определен момент, когато си мисля, че никога повече няма да се върна към тази или онази група от миналото, изведнъж нещо щраква в сърцето ми и се отваря цяла стая, стояла непокътната цели 5 или 10 години докато дойде моментът отново да разбера, че FATES WARNING или SODOM не са ми безразлични. После се втурвам към нещо друго, за да се върна към трето. Музиката е безкрайно и вълнуващо пътешествие, което, вярвам, спира чак когато гушнем босилека.

Естествено, за много хора това не е така. Те просто преминават през период, в който музиката има някакво значение за тях и после забравят за този период, той остава просто период. 

При мен не е така. Не вярвам някога да стане. Ако все пак се случи, значи онова малко момче в мен си е отишло безвъзвратно. Няма шанс!