Тези дни (по-скоро месеци) си мислих и споделях с хората около мен едно мое впечатление от хората, които слушат и правят метъл напоследък. Странна история. По-рано, даже когато всички слушаха метъл, някои даже по модни причини, тази музика вървеше ръка за ръка с особеното ти отношение към света. Затова възрастните не я приемаха и се страхуваха от нея. Затова беше социално неприета. Затова, когато видеха някой с кожено яке, дълга коса и значки по реверите, майките с малки деца минаваха на другия тротоар. Сеш'ли се? С други думи метъл културата беше антикултура с антиестетика, среден пръст на всички, камък в прозореца, майнатавимръснизадници! Голяма част от това отношение не доведе до нищо хубаво, признавам. Някои си отидоха, други влязоха в затвора, трети станаха чалгаджии или музикални журналисти, многоблагодаря, обаче днес... Днес пък въобще нищо хубаво няма.
...Пффф... Какво става днес? Целият бунт се е изпарил като дим, ебати. Пълно е с примадони, балерини и путьовци. Носят тениски на зли норвежки сатанисти, обаче си лягат след сънчо. Супер корави метъли, обаче мрънкат и квичат, щото оня от BEHEMOTH бил казал, че метълът и християнството не могат да вървят ръка за ръка. Ми не могат ами. Как ще могат? Ти как го виждаш това? В неделя ходиш на църква, а в понеделник слушаш MAYHEM? Сори, пич, не става. Името Джон Милтън говори ли ти нещо? Той е един пич, написал Изгубеният рай. Споменавам го, защото в това произведение, което съвсем не е случайно, Сатаната е Онзи, който се бунтува, тласка към промяна, руши статуквото, т.е. прави нещо прогресивно /само че не слуша прог, да се разберем/ докато Бог е олицитворение на статуквото. Тази метафора няма нужда от обясняване според мене. Тя е в основата онова анти в раждането на тежката музика.
Ще ти кажа защо. Защото метълът би трябвало да е начин на живот и светоглед, различен от този целокупното стадо, иначе какво точно правиш при нас, пич, че нещо не разбирам?
Много от метълите днес също така са ентелегенти. Обсъждат някакви възвишени тематики с ляв уклон, побутват си цайсите и ако нямат много мозък в главата, компенсират с с това колко много слушат DREAM THEATER, за да бъдат приети в обществото на другите недоебани прогресарченца. Are you metal?- попитаха едни мои немски любимци преди време- No, you're bloody not! Има и един друг вид, онези които изглеждат потресаващо захралупени, смотани и тъпи. Баси, по-рано щяха да ги бият само за това, че са посмели да си сложат тениска на метъл група, а сега те са едва ли не нормата за метъл.
Моята теза може да ти се стори разхвърляна, наясно съм с това, даже спорихме с г-н Колчев има ли нужда от бунт в метъла или не. Той каза, че има нужда от рифове само, аз смятам, че тази музика в голямата си част изгуби най-важното през годините- отношението. И музиката, и изпълнителите, и почитателите също. Не обичам да обобщавам, защото има много яки банди днес, обаче в голямата си част всичко е някакъв шибан маркетинг- новинарски сайтове за това кой къде пръднал, кой откъде паднал, кой с кого щял да свири или нямало да свири, ей такива простотии небесни.
Много от метълите днес също така са ентелегенти. Обсъждат някакви възвишени тематики с ляв уклон, побутват си цайсите и ако нямат много мозък в главата, компенсират с с това колко много слушат DREAM THEATER, за да бъдат приети в обществото на другите недоебани прогресарченца. Are you metal?- попитаха едни мои немски любимци преди време- No, you're bloody not! Има и един друг вид, онези които изглеждат потресаващо захралупени, смотани и тъпи. Баси, по-рано щяха да ги бият само за това, че са посмели да си сложат тениска на метъл група, а сега те са едва ли не нормата за метъл.
Цялата тази история я обмислям от момента, когато отидох на концерта на TERROR. На този концерт имаше енергия, която отдавна не съм виждал на метъл концерт. Имаше отношение. Имаше бунт. В метъла бунт вече няма. Той се е превърнал в превозно средство за инструментална шармантност или някакви черно-бели дивотии с неслушаем звук, или претенция, или даже търговски продукт, гарниран с най-обикновен конформизъм.
Бандите се прибират по караваните след концерт и искат мениджмънтът им да одобри списъка с въпроси преди да започнеш да ги задаваш. Както каза един приятел, машината победи.
Онази музика, която навремето произлезе от масите, си отиде безвъзвратно и бунт вече няма. Тц. Затова тези като мен се чувстват малко като бунтовници без кауза, леко предадени, та оттам и заглавието. Може и да не съм прав, но според мен е така. Лека нощ!
Онази музика, която навремето произлезе от масите, си отиде безвъзвратно и бунт вече няма. Тц. Затова тези като мен се чувстват малко като бунтовници без кауза, леко предадени, та оттам и заглавието. Може и да не съм прав, но според мен е така. Лека нощ!
На мен ми липсват 80-те, нищо, че не съм бил дори роден тогава, но си го искам това време. Усешам, че там ми е мястото. Бунтът в момента го няма никакъв! Всичко е маркетинг и всякакви други глупости. Фактът, че изтъкваш хардкор банда е доста показателен. Машината победи, да живее машината!
ОтговорИзтриванеТрябваше няколко пъти да прочета написаното, за да се опитам да си формулирам коментар, може би наистина е малко хаотично, може би е твърде рано и аз съм капнал след нощна смяна, обаче единственото нещо, което ми се върти в главата е тази тривиална фраза - "смях през сълзи". По-късно може да пробвам пак с малко повече свежи сили.
ОтговорИзтриване80-те и 90-те са много ценни години, не само за метъл движението и музика, а изобщо като цяло.
ОтговорИзтриванеПо отношение на бунтарството...Интересно, вчера си мислех нещо подобно. И то знаеш ли защо? Защото гледах едно домашно видео от вече далечната 91-ва, където едни хора, едни 16-17 годишни келеши са събрани в един нищо неподозиращ апартамент, надънили са един нищо неподозиращ касетофон, който стене жално на Whiplash и Seek & Destroy (и то не заради друго, ами щото лентата на касетката е прецакана и вероятно лепена с тиксо на няколко места) и си отварят устата смешно като чуят гласа на Джеймса. Сигурно вече се досещаш кои са хората, но това не е важното, нито романтиката от юношеството. Та значи, къде се формираше тая култура навремето? Точно в тази възраст, на улицата, на пейката в парка с каса бира, с тайфата вкъщи като ги няма вашите - общо взето навсякъде, където можехме да обсъдим несправедливото отношение към нас на всеки, който ни казваше какво трябва и какво не трябва да правим. А този „всеки” ни убеждаваше, че метъла е упадъчна музика, дългата коса е нехигиенична и неприлична, дънковото яке е облекло за пройдохи, а пушенето на цигарки е нещо, което се наказва с пердах с колан през гъза. Но все пак използваха всеки момент да ни бият шута навън, за да могат да си вършат на спокойствие тяхната си там (тайна) работа. И в това им беше грешката, щото ние се социализирахме, чрез всичките си сетива – слушахме метъл, обсъждахме, пиехме бири, че и обарвания на току напъпили цици имаше. Новото поколение метъли си пускат клипове на стената на фейса и водят диалог в чата на скайп, те са най-добрите приятели на мама и тате (тате плаща за поредната татуировка, мама обяснява как се стимулира „же”-точка), а даскала е толкова прецакан от мегатоновете жива маса подрастващи уроди и ниското си заплащане, че няма никакво желание да се прави на велик и да провокира бунтарщина. Или най-общо казано, то няма срещу какво да се люти младежа. За ниските заплати – още не се е сблъсквал, за корупцията на управляващите – хал хабер си няма от политика, за изедничеството на банките – не е теглил още заеми. Иначе социалното неравенство си го има, но някак си революцията е парирана в зародиш и то от хората, които трябва да са сурови с младежта, а доста често трябва да са и несправедливи.
ОтговорИзтриванеСамата истина... А къде го намери това видео бе?
ИзтриванеБорката спонсорира начинанието старите VHS-касети да се прехвърлят на ДВД. Бая сме си поиграли да правим режисирани клипове на Металика, Пойзън, Бон Джоуви. Китарата на Вихър и кухарката на Валери са прелъстени, мощно насилени и изоставени накрая :)
ИзтриванеUnderground will rise again!
ИзтриванеСъщите мисли се търкалят и из моята глава, че системата победи в това, че хората са все по-затворени в "домовете си" и колкото и да не ми харесва unity концепцията в музикалната сцена, все по-често ми става тъжно, че виждам келешите на концерти, които са отишли сами или по двама-трима... щото когато бях на 14-15 ходехме на тумби по 20-30 човека. Сега не можеш да отвикаш тайфата да отиде на концерт, камо ли да ги впрегнеш да се бунтуват срещу системата или каквото и да е. Простият разбор показва, че изправяйки се с всичко в живота имаш три опции: запазваш статуквото, променяш го еволюционно, променяш го революционно. Все тая... черпя ви с два реда неметълска лирика:
През цялото време абсолютен "life is life"
бар за нас е facebook, пейките пък skype.
Чета коментарите и ме налягат някакви мисли...
ОтговорИзтриванеАз пък слушам метъл, защото ми харесва музиката. От отношението ме е по-скоро срам. Проблем? Не, не мисля. Ако наистина се бунтуваш срещу нещо, има и по-добри начини да го покажеш от този с разветия среден пръст и оригнята с дъх на бира в лицето на "овцете", дето не те чаткат колко си специален.
Кое пък е толкова бунтарското в това да висиш по пейките в умрелите летни дни с другари, да пиете бира и да си менкате лепенки/листове/касетки на Мейдън, щото вашите са ви изритали от вкъщи? Тумби от по 20-30 човека, които се бунтуват срещу системата? Абе тва ташак ли е?
Как сте се бунтували бе, момчета? Какви са тия еволюции, революции и т.н. оправдания, с които удобно обрисувате нежеланието си да се присъедините към общоприетия социален модел като някакъв вид висш героизъм, резултат от ебем-ти-стоицизма-и-елитизма? Ясно, има някакъв бунт. Ясно срещу какво. А към постигането на какво е бил насочен?
Повече свобода да бъдеш различен?
- check
Възможност да изразяваш себе си, без това да се отразява негативно на начина, по който хората те възприемат?
- check
Бунт срещу общественото потисничество?
- check
Това са все вече постигнати неща. И то не заради заслугите и "революциите" на тумби от по двайсетина бунтуващи се метъли, за които сами си признавате, че не е като да са представители на интелектуалния елит (:D). Обществото е по-отворено от преди и в много по-голяма степен е готово да приеме всеки, въпреки различията му (изключения винаги има, но те са точно това - изключения). Елементарен пример - можеш да отидеш на интервю за работа, мъкнейки гривата си разпусната и оставил оголените татуировки да направиш достатъчно добро впечатление, че да те вземат - ако си достатъчно добър, разбира се. Не е нужно да правиш компромис със себе си. Не е ли това едно от нещата, които сте искали тогава?
А сега се мрънка, че го има. Искате да се бунтувате срещу него. Или може би аз грешно съм разбрал, не знам. Предпочитам обаче да си живея тук и сега и когато ми се дослуша музиката, която харесвам, да имам шибаната свобода да си надена слушалките и да си пусна точно онова шибано метъл парче, което ми се слуша, и то без някой да ме осъжда и да ме гледа на криво, благодаря.
Да бъдеш метъл през 2012 е много по-различно от това да бъдеш метъл през осемдесетте. Няма срещу какво да се бориш. И в това не виждам нищо лошо, в крайна сметка всичко еволюира. Сега на мода е музиката и малко по-малко отношението и позата...
Защото какво друго е бунтът, в условия, когато няма срещу какво да се бунтуваш, освен поза?
Ясно, Blackened, явно според теб юпитата с километричните заплати са осъществили промяната, на която ти така неистово се наслаждаваш. Явно си младо момче и нищо лошо в това, но трябва да знаеш, че нещата дето ги отбеляза с "чек" не са постигнати, а е водена битка за тях и в крайна сметка са подарени като компромис с цел да се нахрани самодоволството на хората, като всъщност се ограничи и убие желанието им да не робуват на "общоприетия социален модел". Разбира се, ти имаш право да мислиш по този начин. Още повече ако имаш родители реститути или пък "честни бизнесмени", както сега се наричат ония, на които партията даде куфарчетата с държавните пари навремето. Иначе ще е жалко за теб, изглеждаш на човек, който се справя добре с граматиката на българския език, а такива младежи са кът сега.
ИзтриванеДа, естествено, че е по-различно да си метъл през 2012. Отиваш с мама и тате до близкия метъл магазин, където продават пиратски тениски и на другата сутрин си метъл. Слушаш там нещо без да вникваш в съдържанието му, все едно е някаква поп музика примерно. След две-три години вече не си метъл. Вече си хипстър. После ставаш нещо друго. Различно е, разбира се, че е различно. Като гледам как изглеждат само голяма част от днешните метъли ми става ясно, защо терминът се е превърнал в обида.
ОтговорИзтриванеБунтът. Срещу кого не толкова важно, не се намираме в произведение на Вазов, не всичко е толкова просто. Метълът, подобно на пънка е музика произлязла от бунта, от младежкия ентусиазъм, от усещането за промяна, от желанието за провокация.
От една страна можело, казваш да ходиш с грива и татуировки на интервю за работа, от друга- викаш, по-добре да ходиш със слушалките, че да не те гледа някой осъдително. Някак си противоречие се получава, не мислиш ли?
Освено това, не ми се иска да гледаме толкова плоско и опростенчески на нещата. Разбраш перфектно какво съм искал да кажа и не става въпрос за бирения дъх, сешсе... Става дума, че днес няма нищо по-лесно от това да го играеш метъл, а да си ебати смотаната хралупа с конформистко съзнание.
И последно, понеже някой някъде каза, че бунт не е имало никога, даже и през 80-те. Това просто не е вярно. В началото на 80-те точно бунтът създаде метъла, точно както преди това бунтът създаде пънка.
Става дума за ония хора, дето слушат метъл, защото ги кефи музиката, Стиф. Не ония, дето слушат метъл, понеже е тренди, нито другите, дето слушат метъл, щото е бунтарско.
ИзтриванеПрез 2012-та в магазина ще откриеш както намръщени хлапетии с майките си, така и костюмирани пичове, дето са се отбили през обедната почивка, за да видят дали е излязло новото метъл списание. Ще откриеш всякакви хора и тях със сигурност ще ги обединява едно нещо - че ги кефи музиката. Слушат я, щото им е готино. Явно предизвиква нещо у тях. Дали ще го развяват наяве или не, е техен личен избор. Аз може да съм бунтар, но с вкус в облеклото. Примерно. Е, вярно, това вече значи, че метълът не определя лайфстайла ми. Ама... ако това е единствената музика, която ме кефи? Ми... явно пак не съм метъл.
Харесвам да чета фентъзи. Много ме изкефи Властелина. Да де, ма явно не мога да се нарека фентъзи фен, щото не излизам от нас с магьосническа шапка и в стаята си нямам плакати на Гандалф, ако ме разбираш... Нямам хипи отношението явно. Не съм достатъчно меджикъл един вид.
Баси, кефя се и на транс музика. Ма не друсам. Начи фактически ми липсва отношението, не мога да се нарека фен...
Трябва ли като Ван Гог да си режа ушите, за да се кефя на картините му? Трябва ли изобщо по какъвто и да било начин да се асоциирам с неговия лайфстайл, за да мога да се нарека негов почитател?
Разбира се, че горното не е същото като ситуацията с твърдата музика. Но ако метълът наистина е олицетворение на стремежа да бъдеш себе си, той няма да ти налага нищо, нито да те вкарва в стереотипи (като бунтарството, то остава в контекста на времето си - сега за какво ще се бунтуваш - че ти е ниска заплатата или че в магазина има предимно розови сапуни; това метъл ли е?), за да можеш да се наречеш метъл. В сравнение с осемдесетте, през 2012-та много по-малко неща ти пречат да бъдеш себе си. Има други начини да покажеш недоволството си - трябва ли да са обвързани с музиката обаче?
Аз си слагам слушалките, защото по улицата ми е малко трудно да си нося уредбата барабар с колоните. Тези слушалки ме свързват с хиляди песни, които имам свободата да слушам когато поискам и където поискам. A когато хората разберат че въртя Slayer, някакси последиците са нулеви - вдигат рамене и не казват нищо, щото имам шибаната свобода да се кефя на каквото си искам. Удобно ми е. Кефи ме. Комфортно е някакси... ще извиняваш, че не мога да развея средния пръст, за да се почувствам по-тру. Не знам срещу КАКВО точно да го развея. Съдейки по това, че понякога постваш от IPad-a си - май не е като и на теб да ти е много тежко, а? :D
О, пич, съвсем не си ме разбрал правилно. Нищо НЕ ТРЯБВА. Както искаш. Всичко е въпрос на избор и опции. Аз имах предвид не хората от всякакви социални кръгове, които слушат метъл и не парадират с това. Аз имах предвид индустрията, бандите и хората, които в момента се обличат, позират и минават за метъл. В голямата си част те нямат нищо общо с метълите, които аз познавах като дете, когато големите пазеха малките и всичко останало. Много от онези хора бяха яки, а тези, които гледам сега с мешките, евтините тениски и глупавите погледи са просто някакви ... Същества.
ИзтриванеМузиката, казваш. Музиката и отношението са едно цяло, не можеш да ги делиш. Може да си банкер, бачкатор, учител, лекар и какъвто си искаш, но когато си пуснеш пантера в колата, кракът ти стъпва по-здраво на газта. Защото в тази музика има бунт и енергия. Тя от това живее. Махни и бунта и остава без ташаци.
Метълът олицетворява стремежа да бъдеш себе си. В една леко омръзнала ми песен се пееше как лирическият си избрал да бъде "вечната черна овца" в обществото, ама не е задължително - можеш да бъдеш какъвто цвят овца си поискаш, стига да си останеш верен. Не е да вършиш простотии и през вечер да те прибират в районното, не е задължително да носиш кубинки в жегата и като цяло, всъщност, не е задължително да се носиш с метълски имидж и да се мръщиш наляво-надясно. Просто винаги казвай шибаната истина, защото ни е нужна в тоя построен върху лъжи свят. И това ако не е бунт, не знам какво друго би могло да е.
ОтговорИзтриванеПоредната смислена секунда,която буди редица мисли,чувства,емоции и дълбоки размисли над,може би, неясни и хаотични теми...
ОтговорИзтриванеСтиф,може би хаосът идва от това,че има все пак едно тънко разграничаване между бунта и метъла. Може да си метъл без да си бунтар и да си бунтар без да си метъл. Това е пределно ясно на всички. И тук,може би,идва объркването. Метъл невинаги значи бунт. Има хора,които държат на рифовете и дотам. Дали Хетфийлд си ляга в 8 или 10,не ги интересува. И такива,които харесват нечия музика,заради отношението на създалите я музиканти към света. Примерно The Doors...
Ти се чувстваш бунтовник без кауза,както и аз,както и други,които са писали,а и ще напишат коментар тук,защото просто каузата я няма. В рапа,примерно е очеизвадно как някакъв пръч дърдори за гето,мизерия,убийства и смърт,а зад него 15 манекенки се кълчотат и олизват сякаш не са ги заснемали за музикален канал,а за порнографски такъв. В метъла,напоследък,позьорщината взе връх,а и мисля,че почти винаги го е правила. Като изключим примерно ранните Сабат,повечето метъл банди са основани и закърмени с висока доза поза. Че дори и любимите ни Мейдън не я подминават понякога. Под поза имам предвид нещо,което не си. Пич,татуиран целия,който гледа лошо и иска да има изльчване на рецивидист,крещи зад микрофона срещу правителства,политика и други,неясни за него теми и иска да е съвременен,музикален Че Гевара. Това ме дразни,но няма как. И тук идва объркването,когато идолите ти,всъшност правят същото като 50 Cent,само че с китари и дисторжън,а не с Тимбаленд.
Защо ги няма истинските бунтари ли? Защо ги няма тези,които наистина седят зад каузата и скачат в огъня заради нея? Защото цената е висока,или по-скоро твърде ниска. Замисли се,ако всеки умре геройски като опълченците на Шипка - ок,ще му дигнат паметник,ще го помнят хората и т,н ,но какво реално ще получи той,което ще може да го облагодетелства лично? Отговорът е нищо. Защото ако еди-кой си тръгне срещу системата,аз,ти и още еди-колко си ще го боготворим,но стадионите ще ги пълнят Аксел и Металика,Кис и някакви други. Подчертавам,че уважавам тези музиканти безкрайно,но това не променя индустриалните количества поза при тях. А истинският бунтар? Този,който за разлика от Аксел Роуз наистина е лошо момче? Този,който наистина излежава и получава присъди и който наистина си размахва средния пръст,а и други неща пред обществото...Той за разлика от Аксел,пя в клуб за 300-400 човека и сигурно е получил 50 пъти по-малък хонорар (ти знаеш най-добре). Знаеш и за кого говоря.
Най-просто казано. В един момент човек се пита "Какво печеля от това,че съм бунтар?" ,отговорът е "Нищо" и в реда на нещата,тези с акъл в главата ползват бунта като поза и маска,с цел да привличат заблудени фенове. Други пък,отритнати от обществото (като девойчето,което е на снимката към статията) ,решават,че бунтът е тяхното спасение. Решават,че понеже те нямат данните да са популярни пичове или пичета,те ще ползват черната и мрачна метъл музика като прикритие. Един вид "Аз мога да бъда от готините като теб,ама понеже съм бунтар/ка,слушам Слипнот и не нося яки дрешки".
Сори за прекалено дългото мнение,но тази тема,по която си писал,болезнено ме човърка и мен.
Той целият рокендрол е кич и поза. Обаче случките в развитието му показват, че се революционизира, за да се преоткрие. Само че наистина изчезна първичната сила и остана само профи отношението, без желание за нещо повече.
Изтриване;) http://blog.quaddmg.com/2012/6/20/revolutions-and-gaming. ей това е на подобна тематика, което само идва да покаже, че темата за "ама къде отиде бунта" е доста универсална.
ОтговорИзтриванеСори, ама според мен, в момента в който зададеш този въпрос, сам се постяваш в графа "статукво". Аз съм сигурен, че там някъде има бунт (било там в децата, било там в музикалната индустрия), ама нещо но ге намирам, та сигурно съм поостарял.
Как беше, в една от предните статии обясняваше, за старите метали дето са ти обяснявали да слушаш Пърпъл и че тия новите от Мейдън не стават за нищо...
Светът е друг. Нормално е и хората да са други. А в резултат и ценностите, бутът и всичко е различно. А старият бунт е помогнал за изграждането на новот статукво.
Но това не значи че липсват нови бунтове...
Има логика.
ОтговорИзтриванеИдеята ми,чисто и просто,е,че ,за да има бунт,трябва човек да даде някаква жертва. Някак си не става някой,който е 24/7 по MTV ,в Парламента или по хайлайф партита, да е бунтар. За да си бунтар си има цена. За да защитиш каузата си,си има цена. На хората им е кеф да ги възприемат като някакви поет-революционери,но в същото време си искат и мазното парче от баницата. Тогава става обърквация и тези като теб,които не ядат доматите с коловете,си задават логичният въпрос "Къде отиде бунтът?".
ОтговорИзтриванеМоже би,просто вече човек се разглези. Съвремието му предложи твърде много екстри и някакви разсейки и вече бунтът не е от значение. Преди години хората наистина са умирали за свобода,каузи (те и сега умират,ама само някакви болни типове) ,но реално не са имали много друго,за което да живеят. Днес вече имат и си личи кой какъв е.
Иначе, и мен ме боли. Гадно е,наистина.
Само като се замислиш: Металика си отрязаха косите, Сепултура се разпаднаха след драматизация тип турска сапунка, на мода излязоха широките гащи, кърпите за коса, КоЯн и Дърст пуснаха модни линии (WTF?!) и бяха провъзгласени за "новата вълна".
ОтговорИзтриванеХа ха ха!
Спомням си видеа от 80те, на които Джеймс и Ко, Макс и Игор, Том и Кери носят по-избелели и изтъркани фланелки от моите, а от гащите им висят парцали.
Да, тогава се бунтуваха, трябваше да свирят здраво, да промотират и търсят феновете си, трябваше да ги ухажват и да се харесват!
А сега? Аз лично се чувставам предаден. Когато вляза в музикален магазин винаги се оглеждам за щанда на "старите" банди. Има толкова много нови групи, толкова шарени кутии, толкова "сатанински" обложки, че бързо, бързо искам да ги подмина.
Толкова много нова музика, толкова много метъл. И винаги се чудя дали това не е поредната шарената опаковка - просто не ми се струва правилно да ида на метъл концерт и да видя музикантите облечени в дрехи на Версаче и Армани например.
По-дяволите! Това не е "представление" на Мадона, Бийбър, Л. Гага или Азис! Искам да видя пот и радост от музиката, контакти от сцената към тълпата отпред и от тълпата към сцената.
Така че, да, определено духът на метъла е наизчезване. Малко са бандите, които могат спокойно да се нарекат "метъл".
Като ми кажат "бунт преди 89-а" се сещам за бай Илия Минев, Николай Колев, Иван Георгиев или Герасим Тодоров и Горяните, примерно. Не се сещам за някакви миризливи дрисльовци с фланелки на Saxon, мутирали след критическата във високопарни трапезни революционери.
ОтговорИзтриване- Ние едно време бяхме бунтари, анти-комунисти...
- И как се бунтувахте?
- Ходехме на July-a, палехме огън и свирехме на китари!
- ...
- Дойдоха милиционерите и ми отрязаха косата...
- ......
Нещо не виждам връзката с темата. Изобщо не става дума тук нито за политика, нито за дисиденти, нито за преход, нито за комунизъм, нито за България изобщо. Освен това не мога да разбера желанието на хората да бъдат тоооолкова плоско буквални. Като кажеш бунт, значи някой трябва да се убива, да се прави революция и прочие. Затова споменах пънка няколко пъти, но явно който квото си го влече, си го дърпа натам.
ИзтриванеИма доволно количество орки, за които метъла се изчерпва с евтина бира в парка и неадекватност в автобуса към къщи, докато в ушите бучат (както от 10, 15, 20 години) pantera, metallica, rammstein, soad... И адски много селяндури с тениски на ac/dc, rammstein и metallica, които са били точно на концертите на тези групи и никога няма да си пуснат... Om, Monster Magnet или Down например. Няма страшно. Защото има много хора, в чиито гърди два акорда от Айоми или гласът на Нийл Фалън палят пожар и са готови да дишат живота си. И сред тях познавам и 18-20-25-годишни. Спокоен съм и се чувствам добре, защото слушам музиката, не само с уши, а и със сърце, защото и приятелите ми го правят. Може и да сме малко, но хубавата музика, докато я има, има и хора, които да я приемат, попият и предадат. И да й се кефят. Наздраве с новия Arc Of Ascent по случая! :)
ОтговорИзтриванеТъкмо щях да тегля една псувня, че ако търсиш отношение не слушаш правилната музика, но края на поста с концерта на Терър успокои душицата ми. Метълът е мъртъв, търси по-дълбоко от големите и лъскави концерти. И в България има куп хора, които правят нещата с отношение. Само че отдавна подстригахме косите си, къпем се, не харесваме да ядем животни и не харесваме банди, които свирят повече от 20 минутни сетове.
ОтговорИзтриванеУффф... Моля ти се, човек, изобщо не ме интересува кво ядете и кво не ядете, нито колко пъти се къпете. Яжте си, къпете се и си гледайтв бандите с двайсет минутни сетове-това можете да си го правите и без да навирате в носа на целия свят хранителните си навици.
ИзтриванеТогава не се оплаквай от упадъка на субултурата, в която явно си си избрал да си останеш завинаги :D И която същевременно явно не ти отговаря на нуждите. Но пък, ако не търсиш промяна подобен пост звучи като "Едно време какви п*дедераси имаше, същински факири". Не като опит да видиш нещо променено.
ОтговорИзтриванеПърво, не се оплаквам, а критикувам, има съществена разлика и второ, не виждам връзка между отговора си да не ми навираш в лицето веганската си пропаганда с твоето 'тогава -еди -какво-си". Трето, отдавна съм над всякакви субкултури. Четвърто, звучиш като хипстър. Пето и последно, довиждане.
ОтговорИзтриванеХипстер би ме нарекъл дебелия метъл от поста ти. Хихи чао де, но погледни все пак какво е хипстер някога, за да не се излагаме пред онези с пвц-тата в Борисова :*
ОтговорИзтриванеhttp://en.wikipedia.org/wiki/Hipster_%28contemporary_subculture%29
Умирам си по хора, които се позовават на уикипидия, честно. Аре, дечко, не си ми интересен вече. Отивам да си пусна the who. Това по твоите стандарти сигурно е преди Христа, ако изобщо знаеш за какво става дума. За сметка на това аз сигурно знам повече за хардкор естетиката от теб. Това ти е проблема, пич. Ти и тия като теб се мислите, че сте открили топлата вода, обаче сте супер смешковци. Един съвет, който родителите ти е трябвало да ти дадат- показвай повече уважение. Аре ходи папай краставици с другите смешковци!
ОтговорИзтриване