КОИ БЯХА FAKE

Казвал съм го и друг път, но сцената във Велико Търново през 90-те беше супер интересна. Софийската също, но нея имаше кой да я отрази, а нашата се случваше локално, без шанс за отразяване. За сметка на това тя не просто се случваше, а избухваше под формата на нови и нови групи, които имаха хъс и желание да правят нещо различно. Разпадналите се без време THE PITS,  FLESH'N'BLOOD, променени в ДОДО (по-късно превърнали се в ШКОДА), краткосрочните WITHSTAND, NEVERLAND, още много, за чиито имена просто не мога да сетя и проектът на Кирил Добрев FAKE, заедно с нас, INSMOUTH- всички бяхме част от случващото се в един свободен и гостоприемен град на студенти и артисти. Всяка вечер улиците на този град бяха фрашкани с хора, които се разминаваха шумно по пътя от Десперадо и Кафе-Кафе към Текила или Попа, редът на заведенията не е важен... Навсякъде миришеше на ганджа, всеки свиреше в група, помагаше на група, издаваше някакви неща, занимаваше се с някакво самоделно изкуство, организираше партита, ънплъгд шоута и дори (спомням си много добре едно такова) четения на алтернативна поезия. Според мен, за разлика от днес, в началото на 90-те имаше абсолютен артистичен бум, който в нашия град се случваше от сутрин до вечер.

Естествено, по онова време не съм си мислел, че ставам свидетел на нещо интересно. Човек не може да оцени тези неща, ако не прави сравнения, а за да прави сравнения трябва малко да остарее. Отвъд картинката, за която говоря сега, имаше конкуренция, разни дребни неща зад гърба и други, но това се забравя.

Ако има божествена справедливост или някаква друга суеверна простотия, днес FAKE щяха да бъдат или да са останали в историята като едно от най-яките неща, правени в България. Вътре се бяха събрали някои от най-култовите музиканти в Търново- между тях Жабата и Хосе. Кирил Добрев- мозъкът на проекта, правеше убийствен индъстриъл брейкбийт, който заедно с истински барабани, вокали и живи инструменти на сцена буквално отвяваше мозъка на тълпата. А тълпа имаше. Доста голяма при това. FAKE бяха нещо ново и свежо и всички знаеха, че имат убийствено бъдеще, особено във времето, когато електронната музика и рокендролът бяха най-горещата комбинация под слънцето.

Аз се присъединих към FAKE отначало само за едно парче. Написах текста на Open Your I и го записахме двамата с Иван Тотев /титулярния вокал на FAKE, а преди това на ДОДО). Точно бяхме записали дебютния си албум с INSMOUTH и си бяхме дали срок. Ако никой не проявеше интерес към него, смятахме да приключим с групата. Още нямахме яснота от нито един лейбъл. Аз имах интерес да работя с FAKE, защото научавах много нови неща от Киро и останалите, освен това електронната музика ме интересуваше силно в този момент. Нямах активно участие в писането, но за мен беше достатъчно, че имам мъзможност да правя нещо по-различно. В един момент се оказа, че имам участие в цели 5-6 песни. Трите ми излизания на сцена с групата бяха преди ALIEN INDUSTRY, които минаха през Търново като част от националната си обиколка, спонсорирана от ОЧЗ, на SUB-FEST и когато излязохме преди THE PRODIGY през лятото

FAKE бяха тотално неясни на публиката, събрала се да гледа THE PRODIGY, но само защото тази публика никога не беше чувала песните. Ние дори не бяхме обявени на плаката. Въпреки че албумът на INSMOUTH вече беше излязъл и кампанията около него течеше с пълна сила, никой не ме позна на сцената- бях с предказармена къса коса и за малко не се напиках като видях огромната тълпа на стадион Акедемик. Въпреки това, мисля, че се справихме сносно онази вечер.

Какво стана с FAKE? Нямам идея. Чуваха се приказки за предложения за издаване, свързани с тлъсти суми и даже възможности за реализиране отвън, но нищо от тези неща не се случи. През есента на 1999 влязох в казарма и когато излязох групата вече я нямаше. После с INSMOUTH  заминахме на турне в Германия. При връщането ни, когато се преместихме в София, Кирил Добрев вече работеше по други неща като проекта БУЛГАРА.  Така или иначе, аз продължавам да смятам, че FAKE бяха убийствена банда, а някъде там, сред многото записи на Киро, със сигурност седи едно неиздадено CD, което едва ли някога ще види бял свят. Жалко, защото дори парчето, което ти предлагам днес, не е от дигитален източник и куца като качество. Освен това не е показателно за стила, но все пак е нещо.