СЕКС, ЛЪЖИ И АУДИО

Разглеждам си аз из форума на Про-рок и попадам на пресния пост на hellAwaits за взаимовръзката между секса и музиката. Мамка му, мисля си, ха-ха-а-а, МАМКА МУ! Не мога да повярвам, че не още не съм си топвал перото (Чушката? Комата? Къшея?) в тази любопитна тема. Направо я взимам. Продадено! Надявам се авторът да не ми се сърди, но няма как, вдъхновение, какво да правиш...

Сега, без съмнение, музиката и сексът са в добри отношения. Повечето пъти, имам предвид, защото честно да ти кажа, не искам да си представям как ярък представител на селташката младеж с впита бяла тениска го прави с някаква кифла с бухнала прическа и екстеншън на фона на последния албум на Преслава. Б-р-р-р-р... Не искам да си представям също как потни пост-пубери се опитват да се нацелят в ритъма на Джъстин Бийбър. Сега се сещам за онзи призив, който гласеше, че при всяка твоя злобарка загива по един негов фен. Пак са твърде много, мамка им.

Приключихме с тъжните неща в горния абзац. Сега идват смешните. Едно е да си представяш коя музика би била подходяща за кревата, а съвсем друго е да е реалността. Сега като се сетя, правил съм секс на The Psychedelic Furs, B 52's, Sisters Of Mercy, Depeche Mode, Paradise Lost, My Dying Bride, Iron Maiden, The Almighty, Machine Head, Pantera, Merauder, Suicidal Tendencies, Biohazard, Burzum и още хиляда неща сигурно. Правил съм секс на фона на дебютния албум на собствената ми група. Не по мое желание. Беше малко странно да слушам собствения си глас докато такова-де-сещаш-се. Не бих повторил. Мне, така мисля.

Горе съм изброил доста нетипични за нормален секс банди, но това не е нищо, повярвай. Най-странният фон, на който съм правил джиджи-биджи е  албумът на Kreator от 1986, Pleasure To Kill. Много, много особено усещане, заклевам се. Бяхме в някакво кафе. Прибираме се, но не включваме лампите, понеже тя живееше отсреща и се притесняваше баба й да не види или нещо такова. Касетофонът беше на масата, сред купища извадени от кутийките си и напълно разбъркани касети. Хващам аз една от кутийките, разтърсвам я, аха, има вътре касета. Гледам обложката, пише Fields Of The Nephilim. Супер, казвам си, ша-а-а-т касетката в касетофона и се мятаме в леглото.

Някъде около 30-тата секунда взе да ми намирисва тая работа- акустични китари, шумове някакви, виелици, гарги май имаше, еба ли го... Едно особено чувство взе да ме обзема, неспокойно такова. Не бяхме от дълго време заедно и... абе стараеш се сега, не е като да не ти пука. И докато ми минаваха тия мисли през дългокосата тиква, явно са е минала цяла минута и 40 секунди- точно колкото трае Intro (Choir Of The Damned), след което Ripping Corpse ме свари неподготвен и шокиран. За момичето не знам изобщо. Абсолютно първосигнално, в първите секунди на бурята се опитах да наваксам с темпото на песента. Знам, знам, супер тъпо и нелепо е. Все пак говорим за Kreator '86. Който не знае за какво става дума, да си намери песента и да преслуша. Гарантирам, че като навържеш историята ми с това, което чуеш, ще се посмееш здраво.

Нищо не ми е направил албумът, но...

Както и да е, нищо не направихме. Май. Вече не си спомням, честно казано. Как го нацелих тоя  Kreator, когато наоколо имаше Alice In Chains, Jamiroquai, Stone Temple Pilots и какво ли още не, и до ден днешен ми е пълна мъгла. Явно така е било писано. А, да, Pleasure To Kill... Какво да ти кажа? Не го слушам много често след оня случай. И всеки път се сещам. Като някаква напаст ми е тоя албум, откак се набута където не му е мястото.