неделя, 9 януари 2011 г.

2011

Навън е 2011. Вече седмица и нещо даже. А вътре? Коя година е вътре в теб? През последния месец  се начетох на стандартните глупотевини, които разни дървени тикви повръщат в края на всяка година. Как музиката била умряла, как все по-малко качествени албуми излизали, как вече не било същото и т.н. и т.н. Еми не е същото, така е. Не може да е същото. Някои хора искат любимите им банди да стават на по 30 години и да са все така свежи. Самите те са замръзнали в някъде през 90-те на миналия век и не дават никакъв шанс на ушите си да разпознаят нещо ново и свежо. Този тип мислене по условие отхвърля тезата, че всеки ден се раждат страхотни банди и някои от тези банди издават ебати яките албуми. Не-е-е-е... Задръстените дървени тикви искат Maiden да презапишат Powerslave, а Metallica да повторят Ride The Lightning. 2011отвън, 1984- вътре. Парадокс, който няма решение.
Какво точно се случва? Лесно е за обяснение. Статистически погледнато, най-много музика слушат хората между 18 и 25 години. Горе-долу половината от тях постепенно губят интерес, когато навършат 23 примерно. Останалите продължават до малко по-късно. Това е и възрастовата граница, в която се оформят вкусове, лайфстайл и прочие. Възрастта, в която се чукаш безразборно като заек, ще ме извиниш за френския, пафкаш и пиеш до сутринта. Велико време. За голяма част то привършва, когато се оженят за някоя кротка цоцолана и нацвъкат домочадие. После цоцоланата от кротка става зла. "Намали музиката!", "Излизаш с тъпите си приятели и ни оставяш сами?", "Няма ли да спреш с тоя тъп метъл вече, вдетиняваш се!" Хехехе, виждал съм много мои връстници със състарени погледи. Даже и да нямат тези проблеми, много от тях си остават с вкусовете от ученическите и студентските години- нещо като тъпанрска носталгия, последно убежище от света на цоцоланата и насраните пелени. Самата мисъл, че могат да чуят нова музика ги притеснява. Все едно трябва да вършат някаква работа. "А-а-а-а, не, мене новите групи не ме кефАт..." Не че не го кефАт, той даже не знае, че съществуват. От друга страна, той не е доволен и от едновремешните си  любимци, щото не са презаписали Powerslave. Той отчаяно иска групите, които слуша да си стоят в 1984, защото самият той е там в спомените си- треска съученички, вее буйна грива и е душата на компанията. Той няма никакво желание да е 2011. Сега треска цоцолана /макар и с отвращение/, приглажда посивелите косми напред да не се вижда, че е плешив, а компанията му отдавна е във фотоархивите. Даже и да е наполовина верен, този сценарий доста добре обяснява защо според определени хора "напоследък излизат все по-слаби албуми". Другата вероятна причина се нарича тесногръдие или ограниченост.
И така мили мои, отдавна съм стигнал до извода, че който приема музиката единствено като саундтрак на младините си, там си остава. Това са нещастни, комплексирани хора, които въртят света около себе си. За тях всичко от определена година натам е или "комерсиално", или "безидейно", или още нещо. Това е така, защото светоусещането им е такова. Защото животът им е такъв.
Те няма как да знаят, че още в първите месеци на 2011 се очакват убийствените албуми на Architects, Asking Alexandria, Glamour Of The Kill. Не очакват да видят какво ще се случи с банда като Ghost, нито защо се появяват още такива феномени като In Solitude например. Не искат да гледат и слушат нищо по-ново. Те все още разсъждават върху това как Фиш напусна Marillion, сякаш това е новина от тази сутрин.
Не бъди като тези хора. За разлика от някога, когато въртяхме 5 касетки, сега имаме по 500 GB музика. И понеже ги въртим на shuffle и не чуваме всичко, това причина ли е да кажем, че днес не излиза нищо интересно. Едва ли. Навън е 2011. А вътре?

10 коментара:

  1. Абсолютно съгласен! Аз също бях изпаднал в капана на младините, но благодарение на един мой познат успях да изляза и да чуя Alter Bridge, новия Alice In Chains, Black Country Communion и много други страхотни групи. Благодаря и на радиата ТМР и на Kinkaardschok, че обръщат внимание на новото и популяризират очаквани албуми.

    ОтговорИзтриване
  2. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз съм съгласен! Всяка епоха си има своите герои. А ограничеността завладява наред човешките мозъци. Вярно е, че повечето нови банди, макар оригинални и способни, не могат да стъпят и на малкия пръст на част от музиката от преди, например, 25 години. Но ако спадаш към гореспоменатите "замръзнали" и да се опитваш да налагаш (да го кажем направо) тесногръдието си и на другите - това вече е по-страшното. Ехо, в 21-ви век сме, не ти прилича! Както казах - всяка епоха си има своите герои. Аз съм на 18 и слушам по-тежка музика от шести клас - е, съжалявам, че не е било 1985-а и че съм започнал с Linkin Park и Disturbed, а не със Slayer, които днес са ми любима група! Съжалявам, че поради недостатъчни доходи (макар че и това не е оправдание) слушам албуми от MySpace или си ги тегля от торенти! Но все пак когато ми се случи да си купя албум и хората ме зяпат тъпо и питат:"'Що не си го дръпнеш от Замунда?", а аз директно отговарям: "Ами, фенска страст!", тогава вече се чувствам част от магията.
    Сори, Стифф, поувлякох се и се отклоних, но колонката ти е перфектното място за свободно изразяване на мнението. Благодаря и поздрави за което! Айде до следващия път, че вече ставам нахален ... :)

    ОтговорИзтриване
  4. Така е, добра музика винаги има, трябва само да я търсиш, да се интересуваш...

    ОтговорИзтриване
  5. Сори,че пиша с малко закъснение,но не съм забравила за блога.Това е почти невъзможно от моя страна.Следя всичко,което пишеш.Браво Стиф :)Напълно те подкрепям и отново ме остави на място на един дъх прочетох написаното от теб и съм съгласна с това,което каза.Евала!
    Всеки път като ти чета нещата и ме караш да се замислям сериозно.Няма такъв като тебе.Благодаря ти и до следващия път =) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Браво, bro! Казвай им го по-често, както ти го можеш!
    Salutations from the ghetto of idiots!

    ОтговорИзтриване
  7. много добре казано :) отдавна не се причислявам в метъл-редиците, но този светоглед ми е добре познат :)

    ОтговорИзтриване
  8. Аз съм обиден от този пост, защото явно е писан за мен ;)

    ОтговорИзтриване
  9. Всъщност хората са прави: масата от музиката, която излиза сега не струва.

    Това, което пропускат е, че същото важи и за миналото. Барабар със Satan, ранните Maiden и Angel Witch има разни герои от сорта на Tygers of Pan Tang, които нямат горе-долу никаква стойност и са там просто за бройката.

    Въпрос на избор дали ще се ровиш из лайната на миналото, за да намериш някой скрит диамант или ще правиш това с настоящето. Няма особена разлика. Интернет вече позволява първото да се прави с минимално похабяване на ресурси.

    ...

    Мейдън след '81-ва смучат, между другото, хахах.

    ОтговорИзтриване
  10. Дааа, доста голяма част от българските ''меломани'' са спряли. Тъпо е когато виждам някакви хора да си говорят и да обсъждат стари класики, те не виждат деиствително новите неща който се появяват. Направо е комично, да гледаш такива хора. Аз винаги с интерес откривам и слушам нови и нови неща, дори не само рок, метъл. Доста добри неща се появяват като експериментално електро, breakcore, IDM, например. Който също могат да бъдат тежки :), сега някой закостенял може да ме заклейми, но аз съм отворен към нови хоризонти и музики. Метъла винаги си остава в мен и продължавам да слушам, от малък съм прослушал метъл, и мога да кажа че това е до живот. Кой каквото иска да казва, това остава, и се надявам да не се лепна с някоя цоцолана, защото Стиф напълно си прав такива ''семейства'' ги има доста в България. Тъпо е но е факт, доста хора не разбират от музика и са ''спрели'' както казах.

    ОтговорИзтриване