KICK OUT THE JAMS MOTHERFUCKER!

На 17 февруари, 2012 почина Майкъл Дейвис- басист на легендарните MC 5. Други двама, вокалистът Роб Тайнър и китаристът Фред 'Sonic' Смит се споминаха още през 1991 и съответно през 1994, така че днес съвсем официално MC 5 окончателно се превърнаха в история.

Сега ще се опитам да обясня с две-три думи защо реших да напиша редовете, които пиша днес. Първо, защото смятам, че MC 5 бяха една от най-истинските рокендрол групи в историята. През 1969 те стреснаха общественото мнение с радикална музика и още по-радикални политически послания. Безсмъртният крясък в началото на албума, Kick Out The Jams, Motherfucker, възпали хемороидите на музикалната индустрия до степен, в която от безпомощност пред лицето на гневния бунт, търговски вериги отказваха да зареждат плочата, а официалните власти изземаха "обидната" музика от складовете. Опитай се да се сетиш колко групи са поели риска да започнат кариерата си с концертен албум... Не са много, нали? Всъщност, словосъчетанието концертен албум е недостойно за банда като MC 5. Това, което се чува от тази плоча не е просто концерт. Това е начинът, по който се правят тези неща. Това е рокендрол без спирачки. Това е пънк преди пънкът да се появи. Това е старата школа- всичко онова, което днешната музика не може да бъде, защото тя е подчинена на трейлъри, тийзъри, видео с текст, видео без текст, стрийминги и какво ли още не. Когато слушаш Kick Out The Jams, никога няма да си помислиш примерно колко яко би било да видиш този концерт на DVD или blu-ray, защото чутото е напълно достатъчно, за да бъдеш там, на самия концерт.

Втората причина да пиша тази секунда е твърде наивна, признавам. Надявам се чрез нея няколко души повече да чуят и оценят една група, която въпреки легендарния си статут в нормалния свят, у нас си остава легендарно непозната. MC 5 заслужават повече. Те са там горе заедно с Иги Поп. Те са американските деца на британските величия The Kinks, The Who, The Pretty Things и The Small Faces- лицата на незаменимата Британска инвазия. Нещо повече, което може да обиди тесногръдия вкус на българския рокаджия (тази дума е толкова глупава, че успява да перфектно да опише манталитета на средностатистическия персонаж, наричащ се гордо с нея)- ако болшинството от т.нар. музиканти в България не се бяха състезавали кой от тях да бъде по-голямо ксерокопие на Ричиту, кой ще направи по-кръчмарско соло или на чия ризка ще има повече жабо, може би днес стотиците неграмотни глупендери, наричащи себе си рокаджии и метъли, щяха да са наполовина по-малко. Може би(така мисля) щяха да знаят, че понякога е по-важно да третираш китарата като животно вместо да къдриш твърде много ноти. И щяха да са чували кои са MC 5.

Така или иначе, това не подлежи на промяна, затова казах, че искането ми е по-скоро наивно. В края на тази секунда е по-добре да се върна на Майкъл Дейвис. Мир на праха ти, Майк! Разбий ги там горе така, както ни разбиваше тук. Те със сигурност имат нужда от малко истински рокендрол. Амин!